Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2010 21:02 - Защо мъжете хванати в изневяра стават страхливи?
Автор: dokato Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4757 Коментари: 3 Гласове:
4



           Понякога искам да съм мъж,за да разбера поне от части
мъжката психика.
           Ти не си първият който,след като съпругата му го хвана в изневяра,
стана по-нисък от тревата.
            Милион пъти си задавам въпросът защо и не намирам логичен отговор.
            Ти не ми даваш такав.Или по-точно казано ти не ми даваш никакъв
отговор.Всичкото което намери да ми кажеш е ,че ако напуснеш жена си и
се съберем да живеем заедно аз един ден ще поискам нещо,което не можеш
да ми дадеш и аз ще те напусна ,за да го търся при друг!!!!
            
            Вярно е,че атаката е най-добрата защита.Но е тъпо,особенно,когато не сме на двадесет години а на двойно повече.

            Ще разкажа как стана горе долу нашата история-банална,както повечето
извънбрачни връзки.


             Аз и ти щастливо женени от десетки години.Ти повече,аз по-малко.
В една прекрасна вечер съдбата ни събра.Ти и аз-две изгубени деца търсещи
любов,топлина,секс,ласки и нежни думи.
И нощта беше незабравима.И не спряхме там.Продължихме.
В началото плахо,казвайки си,че трябва да сме разумни,защото сме семейни.
Ти ми каза,че съм най-хубавото нещо,което ти се е случвало в последните 10
години от живота ти.Дано да е истина.И започнаха дни на очакване.
Дни в които бяхме заедно.Вечери в които бяхме заедно.Но....не бяхме двама
а четирима.Да това е нашата лоша приказка.Започнахме опасна игра,която
нямахме сили да спрем.А те се правеха на слепи с години.Ти все повече и повече
искаше да си с мен.И идваше.Въпреки двучасовото разстояние между нас.
Или аз идвах.И се любехме.Страстно,горещо.Телата ни сякаш бяха направени
едно за друго.Бяхме като ученици.Да нашата ученическа любов.Криехме се от
"мама"и"тати" и бяхме щастливи.Но след хубавото време идва бурята.
И тя дойде с гръм и трясък.Ненадейно.Ти все искаше да оставим половинките си
и да тръгнем двамата.Аз и ти и нашата любов.Аз мислейки с гласа на разума
те разубеждавах.Казвах ти,че е безумно.Че ще имаме хиляда проблеми.
Но ти настояваше на своето.Започнахме при всеки разговор да спорим и да се
караме за това.Ти ме обвиняваше,че съм страхлива и гледам материалното
в живота.До деня в който си зададох въпроса"Ако утре разбера ,че съм болна
от неизлечима болест,какво бих направила?Отговорът ми бе-идвам да живея с теб.Затова си казах.Защо да чакам този момент?
И ти написах смс,че съм размислела и че съм съгласна да кажа на съпруга ми
и да дойда да живея с теб.
И ти замлъкна.Изчезна за ден.Скри се.Уплаши се.И всичко започна да
върви с главата на долу.
И съпругата ти започна да те шантажира.Не те изпуска от очи.Успя да ти
прочете смс-те от телефона ти който беше кодиран!!!!!
И ти стана страхлив.Много страхлив.Вярно е,че не спря да ми пишеш,че ме
обичаш.Не спря да ми казваш,че трябва да изчакаме.
Но докога и какво да чакаме не стана ясно.
И сега седим и чакаме аз страдаща,слабееща,работеща за да разсея болката.
Ти чакащ подпухнал,брадясал.Ти който позволяваш да ти отреднат картата на
телефона,която те свързваше с мен.Да ти влизат в личния скайп и личния фейсбук.
Да ти казват къде да ходиш или да не ходиш.
Защо любов моя?Къде е мъжкото ти достойнство и чест.
Гадно е и боли.И пак те обичам и те чакам.Да ме вземеш в обятията си
и за часове да забравя за целият сват.

    Кой знае.На Коледа стават чудеса





Гласувай:
4



1. injir - Защото са страхливи изобщо, а не ...
22.12.2010 23:09
Защото са страхливи изобщо, а не само когато ги хванат в изневяра.
цитирай
2. mimayordanova - Нямам представа защо няма комен...
27.12.2010 22:22
Нямам представа защо няма коментари. Възможно е заради празниците. Но едва ли... Може би на хората, тези чувства и тази изповед да им изглеждат твърде незрели за възрастта ви. Едва ли. По скоро мисля, че почти всяка жена е била от едната или от другата страна на барикадата. И почти всеки мъж. Но не пишат. Защото и за едните и за другите е било болка. Която се понася трудно, изживява се дълго и не се забравя никога. Сега просто ги е страх да разровят душата си.
А темата е много дълбока. Защото става въпрос за народопсихологията на българския мъж. Друг път ще пиша пак.
А до тогава...
Мярката за достойнството на една жена, е мъжът когото тя обича. Не помня кой го беше казал...
цитирай
3. dokato - Благодаря ти mimayordanova
29.12.2010 20:55
за хубавите и достойни думи.И аз си мислих,че ще има коментари,които да ми помогнат да разбера.Защото според мен,когато човек разбере проблема,когато успее да си го изясни му е по-лесно да го преодолее.Поглеждам към небето и се моля на Бог да ми даде сила за да преживея изпитанието разумно.Желая ти щастлива и плодородна нова година
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dokato
Категория: Лични дневници
Прочетен: 262731
Постинги: 107
Коментари: 167
Гласове: 601
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031